fbpx Най - сетне някой извика: „Царят е гол“ … и то не кой да е, а министърът. | Образователни инструменти.

Най - сетне някой извика: „Царят е гол“ … и то не кой да е, а министърът.

 

„Изправени сме пред редица предизвикателства“, каза министърът.
 
И още…

” Постигането на тези цели предполага системата да положи повече усилия за повишаване на интереса за учене, за подобряване на базовата и на функционалната грамотност, за намаляване на броя на учениците със слаби резултати, за преодоляване на преждевременното отпадане, за приобщаване и за ефективна интеграция на децата от уязвимите групи, за придобиване на уменията, необходими за успешна житейска и трудова реализация.“

 
Видимите проблеми, които се обсъждат в публичното пространство са:

  • има не достатъчна резултатност;
  • има структурна неефективност на звена, работещи в системата;
  • има слабо включване на оказващите методическа подкрепа;
  • липсва ефективна работа с децата;
  • липсват ясни параметри и критерии, определящи качеството в образованието;
  • не се работи по специфика на среда.

 
Това са само част от идентифицираните „предизвикателства“. През последните дни МОН и министър Вълчев дадоха ясна заявка, за промяна и прилагане на качество в образованието.
 
За рамката и изискванията по качество се говори още от 2016г., с влизането на ЗПУО, с приложими ДОС. Създаде се звено за инспектиране. Стартира работата на екипите по инспектиране. Напоследък параметрите стават по – ясни за директори и учители. Минаха години, докато се „преглътне“ изискването за качество.
 
Преди да разгледаме параметрите, които министър Вълчев определи, като рамка, искам да Ви обърна внимание на процеса по внедряване, управление и гарантиране на качеството.
 
Не става бързо, не става от днес за утре и не може да се постигне за един, два или три дни. Не може един, двама или трима човека в образователната институция, да обезпечат процеса.
Стартира се бавно, основно заради бариери в екипите. Понякога, тези бариери, са определени от незаинтересованост или от некомпетентност, най – често от липса на управленски опит от страна на директора или неговите „съветници“. Качество има там, където директорът е на мястото си и е роден за лидер. За да се внедри системата по качество се изисква управленски капацитет. Реално, ако директорът не поеме личен ангажимент за обезпечаване на качеството в институцията, винаги се стига до измислена резултатност.
По мое мнение, тези дни министърът въстана именно срещу тази измислена резултатност. Той постави параметрите така, че да стане ясна неговата позиция и категорично заяви, че не желае да бъде съучастник в унищожаването на българското образование. „Размаха пръст“ дори на РУО.
 
Какво се промени?
 
Ако в началото, голяма част от колегията реагираше негативно на изискването за прилагане на система и процедура по качество (основно поради непознаване на организацията и управлението), сега наблюдаваме положително отношение. Все по – често ми се обаждат директори и казват: „Не искаме само системата в документация, искаме да я внедрим.“  В такива моменти си мисля: „Има надежда.“
 
Въпреки заложените изисквания и рамки в нормативната база, продължава да има директори, които смятат, че няма да работят и ако си закупят пакет с документи (или си осигурят такъв от колеги), всичко приключва. Имаме документите и край. Идват „проверяващите“, виждат документацията и никой няма да разбере, че не се работи адекватно.
 
Уви!
Сега се постави рамка. Министерството вижда, че не може да се чака, защото губим децата. Не може да се преписват документи. Не може да се търсят само документи, а реално да няма резултатност от работата с децата. Не може да си директор и да нямаш достатъчната компетентност.
 
Динамиката на времето, налага изискване за промяна на статуквото.
 
Има уникални директори. Има учители, които оставят следа в душите на децата.
Но….
Не можем да подминем негативите и не можем да си позволим, да не подобрим работата в системата на образованието.
 
Фактите, с които се сблъскахме през последните години и представляват риск за бъдещото, устойчиво развитие на институциите са:
 

  1. Натоварена административна и документална обезпеченост, основно заради ниска компетентност, слаб административен/управленски капацитет.
  2. Постоянно изискване към директорите за прилагане на справки към РУО или МОН, които се дават в една и съща рамка. Пропуска се възможността същите справки да бъдат извадени като данни от обща електронна система. Липсва обща електронна система, която да е извън частния сектор и в която да се прилагат документи за справка. Актуализацията там да се счита за достатъчна. В тази платформа да се прилагат всички стратегически документи, които да бъдат проверявани от експерт, без да има лично отношение.
  3. Всяка година се актуализират над 280 плана. Защо? Кому е нужна актуализация на нещо, което не се променя? 300 плана, 300 заповеди… излишна бумащина. Не се прилага изискване за актуализация само при промяна или при изискване от възникнало на база необходимост от коригиращо действие.
  4. Голяма част от учители и директори не са чели и не познават ЗПУО, с приложими ДОС. Липсва познаване на трудово законодателство.
  5. Голяма част от директорите, нямат реална компетенция и разбиране по изграждане на стратегическа рамка, логическа рамка и управленска документация, адаптирана по специфика на среда.
  6. Често не се прилага ефективно управление. Допуска се лично отношение и има липса на справедливост. Директорите, в голямата си част, не умеят да разпределят отговорности. Често срещано е директори да прехвърлят отговорността по изграждане на ключова, стратегическа документация на редови учители.
  7. Не се спазва работно време. На места има директори, които стоят по 24/7 в училище, но на други директорите ги виждат само на празник. Подобна е ситуацията и с учителите. Има учители с постоянна заетост, а други се прибират веднага след края на часовете. Има случаи, в които определени звена редуват болничен - отпуск и реално почти целогодишно не работят. Ако тук някой се интересува от конкретни факти, може да ми звънне по телефона, да разкажа, защото ако пиша, 300 листа няма да стигнат.
  8. Не се изгражда логическа рамка при залагане на политики. Липсва уникалност на стратегическата рамка. Системно се „преписват“ параметри, приоритетни направления и дейности. В не малка част от случаите Годишния план за дейността, План за действие и финансиране и Стратегия за развитие, нямат логическа последователност и взаимовръзка.
  9. Не се разглеждат процесите, като масово се преписват документи от интернет или от „приятели“. Липсват приложени инструкции. Много обичам, като ми кажат: „Аз имам всички документи“. Имаш, нямаш … достатъчно ти е, а работиш ли? Ти ли го написа или взе документа от съседното училище? Има ли взаимовръзка? Може ли да се приложи инструкция. Имаше случай, в който директор ми показаха стратегия, в която бяха написани имената на 4 детски градини. Никой от проверяващите не гледа. Къде е уникалността и спецификата на средата? Не се осъзнава необходимостта от прилагане на дейности по специфика на функциониране.
  10. Не се работи с родители и заинтересовани страни, според идентифицираните в динамика необходимости. На места родителите до такава степен са неглижирани, че се сформираха родителски общности за подкрепа и взаимопомощ. Обединение срещу „звяра“. Прави са. Сигурно е много трудно да се създаде ефективна Комуникационна политика и да се спазва. Не знам. Аз не виждам как се работи без съдействие на родителската общност. Сайтовете на образователните институции не съдържат достатъчната информация. Отделно, ако са „специални“ групи родители, които не се интересуват, не могат да пишат, не могат да четат… какви протоколи от среща, каква информираност през сайт. Не може да се търсят еднакви форми за доказване на работата с родителите, без да се съобрази от проверяващите спецификата на среда.
  11. В не малка част от образователните институции, има създадена токсична среда от „клюки“, „интриги“ и потърпевшите нямат законово основание да управляват процеса. Понякога учители използват родителите, за да „очернят“ директор или друг учител. Понякога, чрез родители, учители успяват да си променят смените, часовете, само и само да ги „оставят на мира“ и да не работят по проекти. Има звена, които категорично отказват да работят, дори това да е част от длъжностната им характеристика и са готови да използват всякакви средства, за да постигнат целите си. Директорът трудно намира основание, за да ги освободи. Използва се силата и мнението на родителите, за да се пречи на нормалната работа в образователните институции. Допуска се един некомпетентен „учител“, да събори цял екип от добри учители. Унижават се учители. От тук основно идва и негативното отношение към образователните институции, сред родителите.
  12. Често се осъществяват фиктивни проверки в образователните институции. В не малка част проверяващите нямат компетенцията да осъществят ефективна проверка. Както се проверяват учители, така трябва да има атестация за доказване на капацитет, на всички „експерти“, с право да оказват методическа подкрепа / проверка.
  13. Определени звена в образователната система, разчитат на „връзки“ и смятат, че тях никой не може да ти „бутне“. Деребействат по места. Случва се учители да съсипват директор. Понякога „синдикалисти“ си позволяват тормоз не само над директори, но и над учители. Не се познава трудовото право. Липсата на справедливост, води до апатия, страх. Учителите повсеместно се страхуват да подадат сигнал, за да не бъдат уволнени. Липсва „етична комисия“, която да проверява случаи и сигнали на учители и директори, като има елемент на защита на подалия сигнала. Няма да отварям темата за РУО.
  14. Висок процент от учителите не могат да работят на компютър. Лошото е, че това се наблюдава и при директори. За какво ИКТ тогава се говори? Всички имат сертификати или кредит точки на тема свързана с ИКТ, обаче... Скоро видях учителка, преподаваща компютърно моделиране, а не можа да си пусне принтер. Видях директор, който не може да си напише документите, но ще го оставят на поста, защото е „избран“. А знаете ли колко от учителите използват електронна поща? Сега и електронен дневник се въведе... Положението ще стане интересно.
  15. Мерките по качество се прилагат без разбиране и се „присвояват“ чужди недостатъци, като се копират мерки публикувани в интернет пространството. Единици са тези, които си пишат мерките в съответствие с техните недостатъци, понеже мерките са точно това, какво ни липсва и къде имаме пропуски.
  16. Липсата на адекватни коригиращи дейности, определени на база тези мерки, само фиктивно се проследяват параметри и фиктивно се подобрява работата. Това създава предпоставки за риск и гарантирано унищожава българското образование. Криво разбраната демокрация, също създаде изключително рискова среда.
  17. Заради динамиката на времето, развитието на технологиите, невъзможността на дадени групи да обезпечат необходимостите и изискванията на децата, възникна поредното предизвикателство към  учители и образователни институции. Приложи се необходимост от адаптиране на моделите за обучение, възпитание и социализация.
  18. Фиктивно се залагат иновации, като спешно директорите от предния ден преди проверката „организират“ екипите. Има действие, само ако се очаква проверка. Отчетността е само по документи. Понякога се залага остаряла форма на работа, като иновация. Не рядко има грешна представа за „иновация“.
  19. Провеждат се анкети без въпросите да са съобразени с политиката, областите и критериите. Не се съобразява и отразява действителната удовлетвореност на заинтересованите страни по индикатори.
  20. Приема се по – лесно лъжата. Не се познава нормативната база и лесно учители, директори, биват подвеждани. Манипулацията в публичното пространство се развива успешно именно заради непознаване на нормативна база. По – лесно е, ако някой ти каже: „Няма Наредба 16“ и всички спряха да разглеждат качеството. Асоциираха системата само с документи. Не се задвижиха реално процесите. Много е лесно  да повярваш на лъжа представена в публичното пространство, защото тази заблуда ти отменя ангажимента да работиш, но… ти имаш длъжностна характеристика. Да, свалиха Наредба 16, но Наредба 15 за инспектирането остана, в ЗПУО има текстове, в Наредба 15 ( новата от 2019) заложиха процедурата по качество като част от длъжностна характеристика на директор…. и т.н. и т.н. Спазвайте ЗПУО, с приложими ДОС и трудовото законодателство.
  21. Квалификацията на педагогическите специалисти и управленските екипи се осъществява, без да се вземат предвид плановете за личностно развитие и липсва резултатност от наученото. Често се посещават обучения, само заради квалификационните кредити. Учителската гилдия се развива с по – бавни темпове, от колкото е необходимо, според динамиката на времето и технологичното развитие…

…и реакцията на министерството не закъсня.
 
Министър Вълчев се обърна към гилдията със следните думи:

„Уважаеми учители,
Уважаеми директори,
Като държава и общество, сме изправени пред редица предизвикателства. За справянето с най-значимите от тях разчитаме на системата на образованието, на всеки един от Вас.
Въпреки множеството полемики и теми, които ни разделят, това, което ни обединява, е вярата ни, че чрез по-добро образование ще живеем в по-хармонично и проспериращо общество. Обединява ни и желанието чрез образование да дадем на децата си повече възможности за пълноценен и смислен живот.“

 
Зад деликатността в изказа и балансирано представените проблеми, министърът потърси подкрепа в учителите. Потърси разбиране по основните проблеми и даде заявка, че желае да осигури шанс на децата. Постави изискването българските ученици да бъдат равностойни граждани на света. Изрази желанието си нашите наследници, да имат шанс за реализация.
 
Отвореното писмо продължава с параметрите, които дават рамката с изискванията за качество и устойчива резултатност.
 
Като цели се залагат:

  • Да се изградят добри училищни практики и да има ефективно приложени политики;
  • Да се изгради оптимална и ефективна управленска структура, с оптимизирана документация за планиране, проследяване,  отчетности и изискване за приложено управление, с намалена административна тежест;
  • Устойчивост на резултатите;
  • Повишаване интереса за учене;
  • Подобряване базовата и функционална грамотност;
  • Намаляване броя на ученици със слаба резултатност;
  • Повишаване на резултатността по направление;
  • Преодоляване на преждевременно отпадналите;
  • Приобщаване и ефективна интеграция на деца от уязвими групи;
  • Спешна житейска и трудова реализация на децата;
  • Уменията да се заложат в основата на ученето;
  • Повишаване мотивацията на учители и обучаеми;
  • Изграждане на доверие в системата на образование;
  • Повишаване на обществената подкрепа;
  • Изграждане на Стратегия за възпитание;
  • Изграждане на ефективна връзка с родителите;
  • Култура на общуване, позитивна дисциплина и професионализъм;
  • Прилагане на система за обмяна на опит и добри практики между учителите, включително практикуми по иновации, методически семинари и др.;
  • Увеличаване на резултатността в краткосрочен и дългосрочен план;
  • Да се осъществява адекватна проследимост, с включен анализ за постигната резултатност. Да се отчитат усилията на образователната институция;
  • Да е гарантирана сигурността в институции, включително кибер сигурност.

 
Нека разгледаме част от основните идентифицирани рискове. Как можем да ги управляваме?
 

Отчетени са: Възможно коригиращо действие:
Високи очаквания на обществото. Периодична информираност по отношение на резултатност (към заинтересованите страни); Измерване на удовлетвореност и адаптиране на работата според изискванията на заинтересованите.
Висока административна и документална тежест Прилагане на система по управление на качеството с цел: оптимизиране на документацията; ефективно управление и прилагане на изискването за координация и субординация; ефективно проследяване на процеси; ефективно изграждане на среда за пренос и защита на данни и гарантиране на обща устойчива резултатност.
Не се прилагат политики по специфика на среда Документацията, дейностите, рамките, изискванията, да бъдат приложени по специфика на среда. Да се спре „Заимстване“ на документи, без да се предвиди възможности за реакция и специфика на функциониране. Прилагане на уникална стратегическа рамка.
Не се управляват външните влияния, като не се залагат тежестите и не се управлява ефективно риск. Да се проследяват рисковите параметри в динамика; Да се създаде среда за положително противодействие; Да се гарантира ефективна информираност на заинтересованите страни по въпроси свързани с вероятността за възникване на риск; Увеличаване дела на превантивна работа.
Не може да се отчете резултатността в краткосрочна рамка и достатъчно бързо да се представи действителна резултатност. Да се представят поетапно резултатите и да се определят, съответно представят краткосрочните очаквани резултати.
Да се представят проекти за включване на заинтересованите страни в процесите и политиките.
Да се работи ефективно с Обществения съвет.
Регистрирана е криза на доверие. Да се осъществят: кампании за повишаване на доверието; достатъчен брой срещи със заинтересовани страни; да се провеждат дейности за създаване на последователи; да се увеличи обхвата и каналите за комуникация.
Ефективна интеграция на деца с липса на отношение към образователната институция. Не се прилага ефективно индивидуалния подход към всяко дете. Да се осъществяват: проекти за подобряване на комуникацията между изолирани групи и социално изолирани звена; изграждане на кампании за подкрепа от всички заинтересовани страни за интеграция на деца; проекти за изграждане не само на знания, но и на умения; да се заложи полезност на материала, който се преподава по предмети; да се приложи информираност за възможности за реализация на пазара на труда; да изгради система за идентификация на необходимости на децата и да се предвидят методи за достигане на резултатност по възможности и степен на рискови параметри влияещи на децата.
Изискване за повишаване на възпитанието Изграждане на Стратегия за възпитание и включване на децата в дейности; Изграждане на култура на поведение; Да се изгради план за възпитателна работа от учителите и да се обобщи в такъв за прилагане от образователната институция; Да се следи за дисциплина; Запознаване и контрол по установени правила и политики на всички заинтересовани страни; Справедливост при оценка на резултатност и поведение; Даване на личен пример от директор към учител към деца, в обща рамка за осигуряване на положително отношение към образователната институция, образователните политики; Изграждане на среда, в която да се гарантира позитивно взаимодействие и гордост от принадлежност към дадена образователна общност.
Ниска грамотност. Нисък процент на функционална грамотност. Да приложим: четене и четене с разбиране; промяна и адаптиране на учебните програми; Ролята на учителя да е подкрепяща; да се създаде положителна среда; да се създаде интерес; да се представи полезност; да се увеличи чуваемостта; да се разшири обхвата; да се прилагат иновативни подходи; да има добавена стойност и др.; да се приложат политики за намаляване броя на неграмотните и да се приложи ефективна работа  по приобщаване, интегриране, обхващане и задържане в системата; изграждане на партньорски структури за подобряване работа и въздействието върху звената; работа с медиатори; проследяване на присъствие в час и включване в дейността на образователната институция
Не се изграждат умения за включване на обучаемите в пазара на труда Да се изгради система за идентификация на таланти, възможности и реакция при включване в процеси; да се изгради умение за устойчивост при негативно въздействие върху децата от външна и вътрешна среда; управление на щастието; да се изгради среда за кариерно развитие и запознаване с видове професии и изисквания по компетенции; да се създадат партньорства с компании и организации, даващи насоки по отношение на кариерно развитие. И др.
Намалена реална удовлетвореност сред заинтересованите страни. Изграждане на среда за работа със заинтересованите страни по специфика на среда и специфика на функциониране включваща: информираност, включване и измерване на удовлетвореност на заинтересованите страни, със заложена в Комуникационната политика обхват, канали за комуникация и форми за повишаване на удовлетвореността.
Не се прилагат ефективно иновативни подходи Да се определи термина „иновация“ и да се заложи работа в научно – изследователския сектор. Да се приложи иновация на база специфика на среда и специфика на функциониране. „С малки крачки , към голямата победа.“ Да се приложат методи за привличане на последователи и създаване на интерес; да се включат обучаемите в процеса; да се търси обратна връзка от децата; да не се допуска криворазбрано прилагане на иновации; да се осъществява реална оценка от страна на проверяващ орган за действително прилагане на иновации; да се търси реална резултатност, а не само да се „трупат“ от учителите сертификати от участия в иновативни проекти; да се оценява резултатността на учителя, по резултатите на децата; да се заложи рамка на иновативните подходи, с цел гарантиране живота и здравето на децата и учителите.
Квалификацията в образователните институции не се осъществява ефективно Да се обследват необходимости на екипите; да се търси обучителен панел, в съответствие с изискванията на учителите; да се осигурява реално обучение и да не се допуска „фиктивно трупане на квалификационни кредити“. Да се осъществява изпит на периодика, по определени въпроси от темите по придобитите  квалификационни кредити, като всяка една обучителна организация, да представи в МОН, за всяка учебна програма изпитен лист, който да бъде неразделна част от  атестацията и да гарантира ефективност и реално придобиване на знания и умения. Ако няма резултатност, учителите да възстановяват средствата отпуснати от МОН за квалификация.

 
Могат да се идентифицират още параметри влияещи негативно върху постигане на качеството на образователния процес и управлението на образователните институции, но това няма да промени факта, че единственото условие, да има качество в образованието, е управленският състав и той е задължително да бъде с гарантирана компетентност още при конкурсите.
На определена периодика в образователна среда да се заложи „конкурс“/ „изпит“ за апробиране на работното място, със съответните карти и изпити за доказване на актуализирана компетентност, на база динамика на времето и прилагане на новите изисквания. Директорът трябва да има компетентността да разпредели отговорностите, да регламентира и балансирана натовареността на екипа, за да се работи ефективно с децата, да оцени ниво на компетентност на педагогическия и непедагогическия персонал, като самият той да има изключителна компетентност, по управление на процесите.
 
Какво би могло да обезпечи цялата рамка и да даде достатъчна функционалност?
 
Как да приложим всички изисквания без да се пишат поредица от документи, създаващи ненужна административна тежест?
 
За мен единствения начин за ефективно управление, без да се прилага натовареност чрез документация, е системата по управление на качеството.
Освен, че оптимизира документацията, чрез нея се управлява лесно и се проследяват в динамика процесите, рисковите параметри, като се работи основно превантивно.
 
Още в 2016 г. нашият екип започна да консултира и да води обучения по системата по управление на качество. Това беше нашият начин да подобрим работата в институциите.
 
Качеството, качествените процеси, са задължително обезпечени с качествена документация.  Документация, проследява, спомага планирането, наблюдението, анализа и да гарантира ефективната отчетност, за да може да има адекватно определени коригиращи действия. Разпределението на отговорности, не е по – малко значимо и също има заложена за проследяване и поддържане документация. Това води не само до подобряване на работата, но и във всеки един момент имаме проследимост на параметрите. Документация се прилага в синтезиран /оптимизиран вид и задължително се изгражда по специфика на среда. Да не се лъжем. Когато говорим за качество, винаги става дума за определен брой документи.
 
Документите не са самоцел. Ако са организирани както трябва, не представляват никаква бариера.
 
Както каза и министър Вълчев:

„Документът е необходим, за да съхрани и предаде информация, но не трябва да бъде обект на контрол и да служи за оценка на работата на учителя. Когато става въпрос за образователна дейност, документът не може да бъде атестат за свършена работа.“

 
Документите могат да дадат само една малка част от обезпечеността, но не са достатъчно условие. Те са поддържащи и обезпечаващи качеството. Служат да се гарантира ефективност на управленската структура в изпълнение на планове, политики за достигане на удовлетвореност сред заинтересованите страни.
 
В началото, когато разработихме логическата рамка за управление на качеството, заложихме лесна управляемост, за да можем да гарантираме достатъчно време на учители и директори, за да осъществяват пряката си работа с децата. Отново казвам, всички документи, които прилагаме, е препоръчително да са в изключително оптимизиран вид.
 
Какво наблюдаваме днес?
 
Все повече директори стартират работа по внедряване на системата по качество. В началото изпитват затруднения, но после, всичко е така, както сме го планирали. От приложилите нашата логическа рамка на системата, с изградено в нея адаптивно управление, се отчете: подобряване на работната среда; реално оптимизиране на документацията; намаляване на административната тежест; работата стана по – спокойна (защото всеки знаеше своите задължения); създадоха се условия за по – устойчиво управление на екипите. Отделно, системата позволи на колегите много бързо да реагират на жалби/сигнали и да управляват риска в динамика. Това създаде усещане за сигурност не само в директорите, но и сред родители и учители. Родителите реагираха положително на осъществените промени и започнаха да се включват по – активно в дейността на институциите. Изградихме среда на доверие към нашата работа и към системата по управление на качеството. Също така, учителите и директорите, реално започнаха да прилагат изискване към обучителните организации, с които работеха, като търсеха полезност и реална приложимост на наученото.
 

Не мога да не споделя, че много директори и учители се включиха в разработката на ключови документи, помагаха за подобряването (актуализирането) на системата, както и за ефективната й приложимост/функционалност.
Сърдечно благодаря на всички, които станаха част от нашия екип и спомогнаха за детайлната разработка на документацията. Заедно успяхме да намалим в пъти административната тежест.
Благодарна съм, че „Институт по качество в образованието“, се утвърди като добър партньор и се разпознава от образователните институции като звено с отлична и качествена работа. Благодаря, че оценявате нашите усилия.

Какво ни очаква?
Не знам. Аз лично очаквам „Наредбата за качество“, в която да се заложи яснота по конкретните изисквания и параметри.
Пожелавам Ви здраве, сили и воля!
Истинската причина да сме в тази професия, са децата. Те не се интересуват кой, какви документи е написал, а виждат какво носим в сърцето си и се учат от нас. Документи се пишат. Осакатени деца не се възстановяват.
Можете да разчитате на подкрепа не само от моя страна, но и на подкрепа от целия ни екип.

инж. Калина Христова
Фондация „Качество в образованието“
e-mail: hristova@eduset.net; Тел.: 0899885167